бил е възпламенил

Речник на българския език

1. бил е възпламенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възпламенил е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).