бил е възклицавал

Речник на българския език

1. бил е възклицавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възклицавал е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).