бил е възгласил

Речник на българския език

1. бил е възгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възгласил е производна форма на възглася (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).