бил е втрещявал

Речник на българския език

1. бил е втрещявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е втрещявал е производна форма на втрещявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).