бил е вкокалявал

Речник на българския език

1. бил е вкокалявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).