бил е взривявал

Речник на българския език

1. бил е взривявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е взривявал е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).