бил е бърбочил

Речник на българския език

1. бил е бърбочил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е бърбочил е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).