бил е бълнувал

Речник на българския език

1. бил е бълнувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е бълнувал е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).