бил е бълболил

Речник на българския език

1. бил е бълболил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е бълболил е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).