бил е боготворил

Речник на българския език

1. бил е боготворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е боготворил е производна форма на боготворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).