бил е безумствувал

Речник на българския език

1. бил е безумствувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е безумствувал е производна форма на безумствувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).