бил е безразсъдствувал

Речник на българския език

1. бил е безразсъдствувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е безразсъдствувал е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).