бил дърлил

Речник на българския език

1. бил дърлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил дърлил е производна форма на дърля се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).