бил допържил

Речник на българския език

1. бил допържил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил допържил е производна форма на допържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).