бил доизкусурил

Речник на българския език

1. бил доизкусурил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил доизкусурил е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).