бил довършал

Речник на българския език

1. бил довършал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил довършал е производна форма на довършея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).