бил доброил

Речник на българския език

1. бил доброил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил доброил е производна форма на доброя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).