бил диплил

Речник на българския език

1. бил диплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил диплил е производна форма на дипля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).