бил гоил

Речник на българския език

1. бил гоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил гоил е производна форма на гоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).