бил въплъщавал

Речник на българския език

1. бил въплъщавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил въплъщавал е производна форма на въплъщавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).