бил възпламенил

Речник на българския език

1. бил възпламенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възпламенил е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).