бил възмъжал

Речник на българския език

1. бил възмъжал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възмъжал е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).