бил възклицавал

Речник на българския език

1. бил възклицавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възклицавал е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).