бил връчил

Речник на българския език

1. бил връчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил връчил е производна форма на връча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).