бил вкостенил

Речник на българския език

1. бил вкостенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вкостенил е производна форма на вкостеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).