бил вкоравил

Речник на българския език

1. бил вкоравил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вкоравил е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).