бил вкокалявал

Речник на българския език

1. бил вкокалявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).