бил вирил

Речник на българския език

1. бил вирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вирил е производна форма на виря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).