бил вбил

Речник на българския език

1. бил вбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вбил е производна форма на вбия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).