бил вбесявал

Речник на българския език

1. бил вбесявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил вбесявал е производна форма на вбесявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).