бил бъхтил

Речник на българския език

1. бил бъхтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил бъхтил е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).