бил бърбочил

Речник на българския език

1. бил бърбочил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил бърбочил е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).