бил бръщолевил

Речник на българския език

1. бил бръщолевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил бръщолевил е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).