бил боготворил

Речник на българския език

1. бил боготворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил боготворил е производна форма на боготворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).