бил блестял

Речник на българския език

1. бил блестял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил блестял е производна форма на блестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).