бил благословил

Речник на българския език

1. бил благословил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил благословил е производна форма на благословя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).