бил благоволил

Речник на българския език

1. бил благоволил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил благоволил е производна форма на благоволя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).