бил безчестил

Речник на българския език

1. бил безчестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил безчестил е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).