било упътило

Речник на българския език

1. било упътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било упътило е производна форма на упътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).