било увъртяло

Речник на българския език

1. било увъртяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било увъртяло е производна форма на увъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).