било увесило

Речник на българския език

1. било увесило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било увесило е производна форма на увеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).