било увенчавало

Речник на българския език

1. било увенчавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било увенчавало е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).