било търмъчило

Речник на българския език

1. било търмъчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било търмъчило е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).