било съюзило

Речник на българския език

1. било съюзило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било съюзило е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).