било съперничило

Речник на българския език

1. било съперничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било съперничило е производна форма на съпернича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).