било съм упътило

Речник на българския език

1. било съм упътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм упътило е производна форма на упътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).