било съм търмъчило

Речник на българския език

1. било съм търмъчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм търмъчило е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).