било съм съюзило

Речник на българския език

1. било съм съюзило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм съюзило е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).