било съм съвзимало

Речник на българския език

1. било съм съвзимало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм съвзимало е производна форма на съвзимам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).