било съм саморазтуряло

Речник на българския език

1. било съм саморазтуряло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).